празник

Речник на българския език

пра̀зник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пра̀зници, (два) пра̀зника, м.
1. Ден, в който се чества, празнува някакво събитие, и самото тържество по този повод. Национален празник. Семеен празник. Студентски празник.
2. Неработен ден (обикн. свързан с честването на някакво събитие).

Грешни изписвания (2)

  • празнек
  • праздник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. праз-ник
непълен член праз-ни-ка
пълен член праз-ни-кът
мн.ч. праз-ни-ци
членувано праз-ни-ци-те
бройна форма праз-ни-ка
звателна форма