събор

Речник на българския език

събо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. събо̀ри, (два) събо̀ра, м.
1. Лица, свикани да обсъдят важен въпрос. Църковен събор.
2. Местен празник на селище, манастир и др. Фолклорен събор. Отивам на събор в близкото село.
прил. събо̀рен, събо̀рна, събо̀рно, мн. събо̀рни.
Съборна черква. — Катедрала.

Грешни изписвания (1)

  • сабор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-бор
непълен член съ-бо-ра
пълен член съ-бо-рът
мн.ч. съ-бо-ри
членувано съ-бо-ри-те
бройна форма съ-бо-ра
звателна форма