сбирка

Речник на българския език

сбѝрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сбирки, ж.
1. Събрани, обикн. еднородни предмети; колекция. Сбирка от картини. Сбирка от монети.
2. Остар. Събрани по някакъв белег в книга литературни творби. Сбирка от разкази.
3. Събиране на колектив. Сбирка на хор.

Грешни изписвания (3)

  • збирка
  • збиркъ
  • сбиркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сбир-ка
членувано сбир-ка-та
мн.ч. сбир-ки
членувано сбир-ки-те
звателна форма