съборите

Речник на българския език

1. съборите — мн. ч. членувано

съборите е производна форма на събор (мн. ч. членувано).

2. съборите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

съборите е производна форма на съборя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).