банкет

Речник на българския език

банкѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. банкѐти, (два) банкѐта, м. Разг. Тържествена гощавка (вечеря или обед) по повод на някое събитие или в чест на някого.
прил. банкѐтен, банкѐтна, банкѐтно, мн. банкѐтни. Банкетна зала.



мн. банкѐти, (два) банкѐта, м. Земна ивица покрай шосе или жп линия с ширина до отводнителната канавка.

Грешни изписвания (1)

  • бънкет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-кет
непълен член бан-ке-та
пълен член бан-ке-тът
мн.ч. бан-ке-ти
членувано бан-ке-ти-те
бройна форма бан-ке-та
звателна форма