развлечение

Речник на българския език

развлечѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. развлечения, ср. Занимание, което доставя удоволствие през свободното време; забавление.

Грешни изписвания (3)

  • развличение
  • ръзвлечение
  • ръзвличение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-в-ле-че-ние
членувано раз-в-ле-че-ни-е-то
мн.ч. раз-в-ле-че-ния
членувано раз-в-ле-че-ни-я-та