разсейване

Речник на българския език

разсѐйване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разсейвъне
  • расейване
  • расейвъне
  • ръзсейване
  • ръзсейвъне
  • ръсейване
  • ръсейвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-сей-ва-не
членувано раз-сей-ва-не-то
мн.ч. раз-сей-ва-ния
членувано раз-сей-ва-ни-я-та