разпръскване

Речник на българския език

разпръ̀скване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разпръсквани
  • разпръсквъне
  • разпръсквъни
  • ръзпръскване
  • ръзпръсквани
  • ръзпръсквъне
  • ръзпръсквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-ръс-к-ва-не
членувано раз-п-ръс-к-ва-не-то
мн.ч. раз-п-ръс-к-ва-ния
членувано раз-п-ръс-к-ва-ни-я-та