развличане

Речник на българския език

развличане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-в-ли-ча-не
членувано раз-в-ли-ча-не-то
мн.ч. раз-в-ли-ча-ния
членувано раз-в-ли-ча-ни-я-та