време

мн. времена̀, ср.
1. Спец. Само ед. Във философията — основна форма, наред с пространството, на съществуване на материята. Във времето и пространството.
2. Само ед. Продължителност, траене на това, което става, измервано в секунди, минути, часове и пр. Колко време ще се бавиш? Как бързо минава времето!
3. Само ед. Определен момент, промеждутък, период. Прекарах добре времето си в неделя. По време на заседанието. В това време. По това време. По всяко време. Нощно време.
4. Само ед. Удобен, подходящ, благоприятен момент. Не е време за четене. Време е да тръгваме. Май че е време да започваме. Никога не намираш време за мене.
5. Епоха, исторически период. Това са останки от времето на Второто българско царство. Размирни времена.
6. Спец. В езикознанието — глаголна категория, чрез която се определя положението на действието спрямо момента на говорене. Сегашно време. Минало свършено време.
• Без време. — Преждевременно. Замина си без време.
• В последно време. — Напоследък. В последно време зачестиха валежите.
• Едно време. — Разг. Преди години, някога, отдавна. Имало едно време. Ние едно време не правехме така.
• На времето. — Разг. Отдавна, някога, на което съм свидетел.
• На първо време. — Разг. В началото. Тия продукти ще ни стигнат на първо време.
• Ни в туй, ни в онуй време. — Разг. В неподходящ момент.
• От време на време. — Понякога. Идват си от време на време.
• По едно време. — Разг. В неопределен минал момент. По едно време чух шум.
• По някое време. — Разг. В неопределен бъдещ момент. Мини по някое време!
• Преди време. — Не много отдавна.

---

ср., само ед. Състояние на атмосферата в определено място, в определен момент. Времето днес е хубаво. Какво е времето при вас? Времето се разваля. Времето се оправя. Тихо време. Облачно време. Студено време. Горещо време. Хладно за сезона време.