сезон

Речник на българския език

сезо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сезони, (два) сезона, м.
1. Всяко едно от четирите годишни времена. Лятото е най-горещият сезон.
2. Част от годината, през която се извършва някаква нецелогодишна дейност. Театрален сезон. Ловен сезон.прил. сезонен, сезонна, сезонно, мн. сезонни. Сезонно намаление.• Мъртъв сезон. Времето, когато е невъзможно да се извършва определена дейност.
• Откривам/открия сезона (на нещо). — Започвам редовно да извършвам нещо.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • сизон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-зон
непълен член се-зо-на
пълен член се-зо-нът
мн.ч. се-зо-ни
членувано се-зо-ни-те
бройна форма се-зо-на
звателна форма —

Връзки