сезонен

Речник на българския език

сезо̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. сезо̀н

Грешни изписвания (3)

  • сезонин
  • сизонен
  • сизонин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. се-зо-нен
непълен член се-зон-ния
пълен член се-зон-ни-ят
ж. р. се-зон-на
членувано се-зон-на-та
ср. р. се-зон-но
членувано се-зон-но-то
мн. ч. се-зон-ни
членувано се-зон-ни-те