времетраене

Речник на българския език

времетра̀ене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Срок, време, през което нещо става, трае, използва се.

Грешни изписвания (15)

  • времетраени
  • времетраине
  • времетраини
  • времитраене
  • времитраени
  • времитраине
  • времитраини
  • вриметраене
  • вриметраени
  • вриметраине
  • вриметраини
  • вримитраене
  • вримитраени
  • вримитраине
  • вримитраини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вре-мет-ра-е-не
членувано вре-мет-ра-е-не-то
мн.ч. вре-мет-ра-е-ния
членувано вре-мет-ра-е-ни-я-та