срок
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
сро̀кът, сро̀ка, мн. сро̀кове, (два) сро̀ка, м.
1. Краен момент, дата за осъществяването на нещо. Срокът е 20 май.
2. Промеждутък от време; период. До пролетта е дълъг срок.
3. Спец. Част от учебната година в училищата, в края на която се прави оценка на постигнатото от всеки ученик и учител. Първи срок.
1. Краен момент, дата за осъществяването на нещо. Срокът е 20 май.
2. Промеждутък от време; период. До пролетта е дълъг срок.
3. Спец. Част от учебната година в училищата, в края на която се прави оценка на постигнатото от всеки ученик и учител. Първи срок.