падеж

Речник на българския език

падѐж — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. падѐжи, (два) падѐжа, м.
1. Спец. Крайна дата за изплащане/погасяване на кредит или друго финансово задължение. Падежът на дългосрочния заем изтича утре.
2. Спец. В граматиката — форма за изменение на име, с която се изразява отношение към другите думи в изречението. Именителен падеж.
прил. падѐжен, падѐжна, падѐжно, мн. падѐжни. Падежна дата. Падежни остатъци.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • падеш
  • пъдеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-деж
непълен член па-де-жа
пълен член па-де-жът
мн.ч. па-де-жи
членувано па-де-жи-те
бройна форма па-де-жа
звателна форма —

Връзки