анюитет

Речник на българския език

анюитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (11)

  • анйоетет
  • анйоитет
  • анйуетет
  • анйуитет
  • анюетет
  • ънйоетет
  • ънйоитет
  • ънйуетет
  • ънйуитет
  • ънюетет
  • ънюитет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аню-и-тет
непълен член аню-и-те-та
пълен член аню-и-те-тът
мн.ч. аню-и-те-ти
членувано аню-и-те-ти-те
бройна форма аню-и-те-та
звателна форма