рента

Речник на българския език

рѐнта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., обикн. ед. Периодичен нетрудов доход от недвижим имот, ценни книжа, лихви от вложен капитал.

Грешни изписвания (1)

  • рентъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рен-та
членувано рен-та-та
мн.ч. рен-ти
членувано рен-ти-те
звателна форма