рандеман

Речник на българския език

рандема̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец.
1. Количество добита продукция от определено количество суровина; добив.
2. Количество продукция от една машина за единица време.

Грешни изписвания (3)

  • рандиман
  • ръндеман
  • ръндиман

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ран-де-ман
непълен член ран-де-ма-на
пълен член ран-де-ма-нът
мн.ч. ран-де-ма-ни
членувано ран-де-ма-ни-те
бройна форма ран-де-ма-на
звателна форма