добив

Речник на българския език

до̀бив — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. до̀биви, м.
1. Само ед. Добиване. Добивът на руда не е лесна работа.
2. Нещо, което е добито. Високи добиви.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • добев
  • добеф
  • добиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-бив
непълен член до-би-ва
пълен член до-би-вът
мн.ч. до-би-ви
членувано до-би-ви-те
бройна форма до-би-ва
звателна форма —

Връзки