коефициѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. коефициѐнти, (два) коефициѐнта, м.
1. Спец. В математиката — постоянен множител пред неизвестни или променливи величини.
2. Величина, която количествено изразява определено свойство, качество, явление. Коефициент на топлинно разширение. Коефициент на инфлацията. Коефициент за интелигентност.
1. Спец. В математиката — постоянен множител пред неизвестни или променливи величини.
2. Величина, която количествено изразява определено свойство, качество, явление. Коефициент на топлинно разширение. Коефициент на инфлацията. Коефициент за интелигентност.
Грешни изписвания (15)
- коефецеент
- коефециент
- коефицеент
- коифецеент
- коифециент
- коифицеент
- коифициент
- куефецеент
- куефециент
- куефицеент
- куефициент
- куифецеент
- куифециент
- куифицеент
- куифициент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-е-фи-ци-ент | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-е-фи-ци-ен-та | |
| пълен член | ко-е-фи-ци-ен-тът | |
| мн.ч. | ко-е-фи-ци-ен-ти | |
| членувано | ко-е-фи-ци-ен-ти-те | |
| бройна форма | ко-е-фи-ци-ен-та | |
| звателна форма | — | |