платеж

Речник на българския език

платѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. или платѐжи само мн. Плащане. Трябва да отложим всички платежи.
прил. платѐжен, платѐжна, платѐжно, мн. платѐжни. Платежни средства. Платежен баланс.
Наложен плате —ж. Пощенска пратка, чиято цена се заплаща при получаване.

Грешни изписвания (2)

  • платеш
  • плътеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-теж
непълен член пла-те-жа
пълен член пла-те-жът
мн.ч. пла-те-жи
членувано пла-те-жи-те
бройна форма пла-те-жа
звателна форма