изплащане

Речник на българския език

изпла̀щане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изплащъне
  • исплащане
  • исплащъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-ла-ща-не
членувано из-п-ла-ща-не-то
мн.ч. из-п-ла-ща-ния
членувано из-п-ла-ща-ни-я-та