промеждутък

Речник на българския език

промежду̀тък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. промеждутъци, (два) промеждутъка, м. Пространство или време, което разделя нещо; междина, пролука.прил. промеждутъчен, промеждутъчна, промеждутъчно, мн. промеждутъчни.

Грешни изписвания (7)

  • промеждутак
  • промиждутак
  • промиждутък
  • прумеждутак
  • прумеждутък
  • прумиждутак
  • прумиждутък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-меж-ду-тък
непълен член про-меж-ду-тъ-ка
пълен член про-меж-ду-тъ-кът
мн.ч. про-меж-ду-тъ-ци
членувано про-меж-ду-тъ-ци-те
бройна форма про-меж-ду-тъ-ка
звателна форма