антракт

Речник на българския език

антра̀кт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. антра̀кти, (два) антра̀кта, м. Времето между две части на театрално представление или концерт; пауза, почивка.

Грешни изписвания (1)

  • ънтракт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-т-ракт
непълен член ан-т-рак-та
пълен член ан-т-рак-тът
мн.ч. ан-т-рак-ти
членувано ан-т-рак-ти-те
бройна форма ан-т-рак-та
звателна форма