междучасие

Речник на българския език

междуча̀сие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. междуча̀сия, ср. Промеждутък, който разделя два учебни часа. Голямо междучасие.

Грешни изписвания (3)

  • междочасие
  • миждочасие
  • миждучасие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. меж-ду-ча-сие
членувано меж-ду-ча-си-е-то
мн.ч. меж-ду-ча-сия
членувано меж-ду-ча-си-я-та