тур

Речник на българския език

тур съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ту̀рът, ту̀ра, мн. ту̀рове, (два) ту̀ра, м. Див бик с големи рога, живял до ХVII в. в европейските гори.



ту̀рът, ту̀ра, мн. ту̀рове, (два) ту̀ра, м. Шахматна фигура — топ. Турът се движи само направо.



ту̀рът, ту̀ра, мн. ту̀рове, (два) ту̀ра, м.
1. Спортна или туристическа обиколка.
2. Етап от състезание, при който всеки състезател играе последователно с всички останали.
3. Отделен етап по отношение на останалите в някакво събитие. Първи тур на избори.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тур
непълен член ту-ра
пълен член ту-рът
мн.ч. ту-ро-ве
членувано ту-ро-ве-те
бройна форма ту-ра
звателна форма