разходка

Речник на българския език

разхо̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разходки, ж. Ходене пеша или кратко пътуване с цел отдих, почивка, забавление на открито. Отивам на разходка.

Грешни изписвания (7)

  • разхотка
  • разходкъ
  • разхоткъ
  • ръзходка
  • ръзходкъ
  • ръзхотка
  • ръзхоткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ход-ка
членувано раз-ход-ка-та
мн.ч. раз-ход-ки
членувано раз-ход-ки-те
звателна форма