турне

Речник на българския език

1. турнѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. турнѐта, ср. Пътуване, обиколка (обикн. на група артисти или певци за даване на представления). Съставът заминава на турне в чужбина.

Грешни изписвания (1)

  • торне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тур-не
членувано тур-не-то
мн.ч. тур-не-та
членувано тур-не-та-та

2. турне — сег. вр., 3 л., ед. ч.

турне е производна форма на турна (сег. вр., 3 л., ед. ч.).