екскурзия

Речник на българския език

екску̀рзия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. екску̀рзии, ж. Колективно пътуване и посещение на различни обекти с знавателна и/или развлекателна цел. Отивам на екскурзия. Ще си направим екскурзия.
прил. екскурзио̀нен, екскурзио̀нна, екскурзио̀нно, мн. екскурзио̀нни.

Грешни изписвания (5)

  • екскурзеа
  • екскурзеъ
  • екскурзея
  • екскурзиа
  • екскурзиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-кур-зия
членувано ек-с-кур-зи-я-та
мн.ч. ек-с-кур-зии
членувано ек-с-кур-зи-и-те
звателна форма