тура

Речник на българския език

1. тура̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Султански монограм върху пари и документи.
2. Страна на монета с герб или друг символ. Ези и тура.

Грешни изписвания (3)

  • тора
  • торъ
  • туръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-ра
членувано ту-ра-та
мн.ч. ту-ри
членувано ту-ри-те
звателна форма —

2. тура — ед. ч. непълен член

тура е производна форма на тур (ед. ч. непълен член).

3. тура — бройна форма

тура е производна форма на тур (бройна форма).

Връзки