доба

Речник на българския език

до̀ба — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Период от време или час (обикн. от нощта). Късна доба.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • добъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ба
членувано до-ба-та
мн.ч. до-би
членувано до-би-те
звателна форма —

Връзки