момѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. момѐнти, (два) момѐнта, м.
1. Миг, кратък период.
2. Определено време, етап в развитието на нещо. Важен исторически момент.
3. Обстоятелство, отделна страна на някакво явление. Положителен момент в работата на някого.
• В настоящия момент. — Сега.
• Пропускам момента. — Пропускам сгоден случай.
• Един момент/момент. — В отговор — ей сега, веднага. — Някой чука! — Момент, идвам! — Готов ли си? — Един момент!
1. Миг, кратък период.
2. Определено време, етап в развитието на нещо. Важен исторически момент.
3. Обстоятелство, отделна страна на някакво явление. Положителен момент в работата на някого.
• В настоящия момент. — Сега.
• Пропускам момента. — Пропускам сгоден случай.
• Един момент/момент. — В отговор — ей сега, веднага. — Някой чука! — Момент, идвам! — Готов ли си? — Един момент!
Синоними
Грешни изписвания (1)
- мумент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мо-мент | |
|---|---|---|
| непълен член | мо-мен-та | |
| пълен член | мо-мен-тът | |
| мн.ч. | мо-мен-ти | |
| членувано | мо-мен-ти-те | |
| бройна форма | мо-мен-та | |
| звателна форма | — | |