разтуха

Речник на българския език

разту̀ха съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Утеха, утешение, отдушник.

Грешни изписвания (3)

  • разтухъ
  • ръзтуха
  • ръзтухъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ту-ха
членувано раз-ту-ха-та
мн.ч. раз-ту-хи
членувано раз-ту-хи-те
звателна форма