отду̀шник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. отду̀шници, (два) отду̀шника, м.
1. Отвор за пречистване на въздуха в помещение.
2. Прен. Това, което дава възможност да се излезе от някакво мъчително душевно състояние. Намери отдушник за самотата си в разговорите с другите.
1. Отвор за пречистване на въздуха в помещение.
2. Прен. Това, което дава възможност да се излезе от някакво мъчително душевно състояние. Намери отдушник за самотата си в разговорите с другите.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- отдушнек
- утдушнек
- утдушник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-душ-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | от-душ-ни-ка | |
| пълен член | от-душ-ни-кът | |
| мн.ч. | от-душ-ни-ци | |
| членувано | от-душ-ни-ци-те | |
| бройна форма | от-душ-ни-ка | |
| звателна форма | — | |