комѝн
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. комѝни, (два) комѝна, м.
1. Иззидан отвор, който преминава през сграда и се издига на покрива, за отвеждане на дим от печка. Комините на къщите димят. На комина е кацнала птица.
2. Подобен иззидан отвор към промишлена сграда, парова централа и др. Заводски комин.
същ. умал. комѝнче, мн. комѝнчета, ср.
• Пуша като комин. — Пуша много (цигари).
1. Иззидан отвор, който преминава през сграда и се издига на покрива, за отвеждане на дим от печка. Комините на къщите димят. На комина е кацнала птица.
2. Подобен иззидан отвор към промишлена сграда, парова централа и др. Заводски комин.
същ. умал. комѝнче, мн. комѝнчета, ср.
• Пуша като комин. — Пуша много (цигари).
Грешни изписвания (1)
- кумин