удовлетворѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед.
1. Удовлетворяване.
2. Задоволство, доволство от осъществени стремежи, желания.
3. Уважение, признаване на заслуги.
1. Удовлетворяване.
2. Задоволство, доволство от осъществени стремежи, желания.
3. Уважение, признаване на заслуги.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- одовлетворение
- одовлетвурение
- одовлитворение
- одовлитвурение
- одувлетворение
- одувлетвурение
- одувлитворение
- одувлитвурение
- удовлетвурение
- удовлитворение
- удовлитвурение
- удувлетворение
- удувлетвурение
- удувлитворение
- удувлитвурение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | удов-лет-во-ре-ние | |
|---|---|---|
| членувано | удов-лет-во-ре-ни-е-то | |
| мн.ч. | удов-лет-во-ре-ния | |
| членувано | удов-лет-во-ре-ни-я-та |