обезщетение

Речник на българския език

обезщетѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. обезщетѐния, ср. Нещо, което се дава за причинени щети, вреди или загуби. Парично обезщетение.

Грешни изписвания (15)

  • обезштетение
  • обезштитение
  • обезщитение
  • обизштетение
  • обизштитение
  • обизщетение
  • обизщитение
  • убезштетение
  • убезштитение
  • убезщетение
  • убезщитение
  • убизштетение
  • убизштитение
  • убизщетение
  • убизщитение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-ще-те-ние
членувано обез-ще-те-ни-е-то
мн.ч. обез-ще-те-ния
членувано обез-ще-те-ни-я-та