хонорар

Речник на българския език

хонора̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хонора̀ри, (два) хонора̀ра, м. Парично възнаграждение за написана статия, книга или за извънредна квалифицирана услуга, която не влиза в служебните задължения.

Грешни изписвания (3)

  • хонурар
  • хунорар
  • хунурар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-но-рар
непълен член хо-но-ра-ра
пълен член хо-но-ра-рът
мн.ч. хо-но-ра-ри
членувано хо-но-ра-ри-те
бройна форма хо-но-ра-ра
звателна форма