награда

Речник на българския език

награ̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. награ̀ди, ж. Почетен знак, медал или предмет, даван за особени заслуги или от на благодарност. Правителствена награда. Получи първа награда в конкурса.

Грешни изписвания (3)

  • наградъ
  • нъграда
  • нъградъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. наг-ра-да
членувано наг-ра-да-та
мн.ч. наг-ра-ди
членувано наг-ра-ди-те
звателна форма