поправка

Речник на българския език

попра̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. попра̀вки, ж.
1. Поправяне.
2. Допълнение, изменение на нещо с цел да се усъвършенства. Поправка към закона.
3. Прен. Жарг. Поправителна сесия. На поправката ще имам два изпита.

Грешни изписвания (7)

  • поправкъ
  • попрафка
  • попрафкъ
  • пуправка
  • пуправкъ
  • пупрафка
  • пупрафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поп-рав-ка
членувано поп-рав-ка-та
мн.ч. поп-рав-ки
членувано поп-рав-ки-те
звателна форма