коректѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. коректѝви, (два) коректѝва, м.
1. Мерило за правилност. Това качество трябва да ти бъде коректив.
2. Частична поправка, изменение. Внасям корективи в работата.
1. Мерило за правилност. Това качество трябва да ти бъде коректив.
2. Частична поправка, изменение. Внасям корективи в работата.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- кориктив
- куректив
- куриктив
- коректиф
- кориктиф
- куректиф
- куриктиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-рек-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-рек-ти-ва | |
| пълен член | ко-рек-ти-вът | |
| мн.ч. | ко-рек-ти-ви | |
| членувано | ко-рек-ти-ви-те | |
| бройна форма | ко-рек-ти-ва | |
| звателна форма | — | |