изправяне

Речник на българския език

изпра̀вяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • исправяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-ра-вя-не
членувано из-п-ра-вя-не-то
мн.ч. из-п-ра-вя-ния
членувано из-п-ра-вя-ни-я-та