ремонт

Речник на българския език

ремо̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Възстановяване, поправяне и поддържане в изправност на нещо. Ремонт на кола. Основен ремонт.прил. ремонтен, ремонтна, ремонтно, мн. ремонтни.

Грешни изписвания (1)

  • римонт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-монт
непълен член ре-мон-та
пълен член ре-мон-тът
мн.ч. ре-мон-ти
членувано ре-мон-ти-те
бройна форма ре-мон-та
звателна форма