радост

Речник на българския език

ра̀дост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

радостта, мн. радости, ж.
1. Само ед. Чувство на вътрешно задоволство, удоволствие, което се изразява с вълнение, възбуда. Голяма радост.
2. Събитие, което предизвиква такова чувство. Това е нашата радост.

Грешни изписвания (3)

  • радуст
  • радос
  • радус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-дост
членувано ра-дост-та
мн.ч. ра-дос-ти
членувано ра-дос-ти-те
звателна форма