възхищение

Речник на българския език

възхищѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Емоционално състояние на висше удовлетворение, удоволствие.

Грешни изписвания (7)

  • вазхештение
  • вазхещение
  • вазхиштение
  • вазхищение
  • възхештение
  • възхещение
  • възхиштение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-хи-ще-ние
членувано въз-хи-ще-ни-е-то
мн.ч. въз-хи-ще-ния
членувано въз-хи-ще-ни-я-та