възхѝта
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Възхищение. Изпадам във възхита. Във възхита съм от него.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- вазхита
- вазхитъ
- възхитъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-хи-та | |
|---|---|---|
| членувано | въз-хи-та-та | |
| мн.ч. | въз-хи-ти | |
| членувано | въз-хи-ти-те | |
| звателна форма | — | |