очарование

Речник на българския език

очарова̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. очарова̀ния, ср. Обаяние, прелест.

Грешни изписвания (8)

  • очарувание
  • очърование
  • очърувание
  • учарование
  • учарувание
  • учърование
  • учърувание
  • очерование

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оча-ро-ва-ние
членувано оча-ро-ва-ни-е-то
мн.ч. оча-ро-ва-ния
членувано оча-ро-ва-ни-я-та