прелест

Речник на българския език

прѐлест съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

прелестта, мн. прелести, ж.
1. Само ед. Изключителна красота, хубост, очарование, привлекателност, обаяние.
2. Само мн. Приятни, привлекателни явления, впечатления. Прелести на природата.
3. Само мн. Интимни и предизвикателни части на човешкото тяло. Престани да ми показваш прелестите си!прил. прелестен, прелестна, прелестно, мн. прелестни.

Грешни изписвания (1)

  • прелист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-лест
членувано пре-лест-та
мн.ч. пре-лес-ти
членувано пре-лес-ти-те
звателна форма