очарователност

Речник на българския език

очарователност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • очарователнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оча-ро-ва-тел-ност
членувано оча-ро-ва-тел-ност-та
мн.ч. оча-ро-ва-тел-нос-ти
членувано оча-ро-ва-тел-нос-ти-те
звателна форма