събла̀зън
—
съществително име, женски род
(тип 51)
Значение
съблазънта̀, мн. събла̀зни, ж. Нещо, което силно привлича, предизвиква желание, изкушава. Не устоявам на земните съблазни.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- саблазан
- саблазън
- съблазан
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съб-ла-зън | |
|---|---|---|
| членувано | съб-ла-зън-та | |
| мн.ч. | съб-лаз-ни | |
| членувано | съб-лаз-ни-те | |
| звателна форма | — | |